Новини

Инж. Красимир Папукчийски пред в. „Марица“: Не сме погребали Бетонния мост

31.10.2019 г.

Ще намерим решение за съоръжението и дори ще осигурим достъп за колите от западната посока на бул. „Христо Ботев“

Националната компания „Железопътна инфраструктура“ никога не работи против интересите на обществото и хората

Пробивът под Централна гара ще даде ключово решение за трафика в Пловдив в посока „Север-Юг“

След завършването на модернизацията на жп линията от Пловдив до София ще се пътува за час и 15 минути

 

- Г-н Папукчийски, вече избирате изпълнители за пробива под Централна гара в Пловдив, но в града все още има отпор срещу проекта. Хората се тревожат за бъдещето на Бетонния мост и транспортните връзки с новия пробив. Как ще ги успокоите?

- Първо - с новината, че не сме погребали Бетонния мост. Търсим решения за неговата реконструкция и превръщането му в още по-важно съоръжение за Пловдив със заход от западната страна на бул. "Христо Ботев", каквото в момента не съществува. 

Като цяло срещу Националната компания "Железопътна инфраструктура" и проекта като цяло се отправиха доста неоснователни обвинения. НКЖИ не абдикира от бъдещето на моста и това в кой момент съществуващото съоръжение трябва да бъде съборено. Това категорично не го приемам. И ще ви кажа защо - по време на тръжна процедура при въпросите и отговорите може да се стигне до промяна в техническите изисквания към документацията, които да доведат до събаряне на самата процедура. Ние няма да поставим проекта в риск с решения, които могат да бъдат оспорени.

Затова в строителната технология първо сме предвидили изкопни работи, които ще са от 2 вида открит способ в района на гарата и закрит способ в района на бъдещите транспортни връзки и сега съществуващите пътни съоръжения в гаровия район. Тоест самият строителен процес гарантира, че ние ще вървим първо през изграждане на пробива и пускане на съоръжението и тогава ще правим всичко останало. В този момент по никакъв начин няма да бъде засегната транспортната схема на града и движението на автомобилите. 

- В крайна сметка ще бъде ли съборен Бетонният мост и кога? 

- НКЖИ никога не работи против интересите на обществото и хората. Няма да отстъпя от това, което съм обещал по време на общественото обсъждане на проекта, нито от казаното по време на срещата, организирана от Здравко Димитров като областен управител с представители на "Бизнеса за Пловдив". В тези разговори казах, че бъдещето на Бетонния мост все още е въпрос в развитие. Дали ще бъде в същия вид, но повдигнат, или в някакъв друг, това е въпрос на обсъждане и конкретно техническо решение. Но трябва да имате предвид, че самостоятелно НКЖИ не може да реши този въпрос. Тук е мястото на местната власт и аз се надявам, че ако имаме диалогичен и активен кмет като г-н Димитров, ще бъде намерено най-доброто решение за Пловдив и гражданите. 

Трябва съвместно с общината да го решим този проблем, защото ще се наложат допълнителни отчуждения и ПУП-ове, които са въпрос на организация, а и на не малко пари.

Ако този мост се превръща в гордиевия възел за целия проект, ние ще го разсечем и няма да поставяме в риск целия мащабен проект.

- Какъв в крайна сметка е проблемът с моста?

- Вижте, проектите за ЖП възел Пловдив и пробивът под Централна гара са част от големия проект за модернизация на жп линията и изграждане на високоскоростно трасе от София до Бургас. Като конструкция Бетонният мост позволява преминаването на влакове с вдигнати пантографи. Сега всеки влак намалява и сваля пантографа, за да премине, а това няма да е възможно за реализирането на високоскоростно трасе. Минималната височина за движение с повдигнати пантографи е 5,50. Необходими са и още 50-60 см изолационно разстояние, това означава, че ни трябва 6,30 от глава релса до най-ниската част на моста. Добавяме още 50 см, за да избегнем сегашната дъга, която съществува в района на Централна Гара Пловдив и така получаваме общо 6,80 м. В момента разстоянието от глава релса до най-ниската част на моста е 4,45 м. Това означава, че съоръжението трябва да се повдигне с около 3 метра. Не е лесно, но може да бъде осъществено със съответните по-дълги заходи, за да не се получи голям наклон. На практика изкачването ще трябва да започне почти веднага след кръстовището с ул. "Авкс. Велешки". 

- Възможни ли са подобни промени? 

- Да. Между другото първият проект за пробива под ЦГ по мое разпореждане е преработен още на идейна фаза, за да може да се включат две локални платна, идващи от бул. "В. Априлов", които да продължат и да се включат на колелото, защото по проект съществуващото сега трасе отива директно в пробива. Това ще удължи съоръжението с около 90 метра и подходът ще започне някъде до Средно училище "Св. Климент Охридски". За целта вече имаме съгласие от принципала имот на БДЖ да бъде отстъпен на община Пловдив, за да се осигури трасето.

- Критиките към тази част на проекта са, че няма предвидена връзка от бул. "Христо Ботев" с пробива? 

- Да, това е така. Няма начин да се осигури такава връзка. Идеята е движението по бул. „Христо Ботев“ да е основно в посока изток-запад, а за връзки с район "Южен" да се използват надлез "Родопи", бъдещият пробив под гарата, евентуално Бетонният мост и Коматевски надлез, а за идващите от район "Западен" - транспортният възел "Модър - Царевец".

- Да, но и "Модър - Царевец" не е готов?  

- Не знам, защо този проект се забави. Надявам се, докато ние извършим пробива под гарата, общината най-после да го реализира.

- С каква скорост ще преминават транзитните влакове през Пловдив след реализацията на проекта и няма ли това да създава голям шум и рискови ситуации край жп линията? 

- Да, това са важни въпроси. Гоним скорост на преминаване на транзитните влакове от 160 км/ч задължително ще се направят шумоизолиращи стени. Това ще намали и опасността от нерегламентирано преминаване през линиите. Ние също предвиждаме конкретни мерки и вече сме ги обсъждали със Здравко Димитров като областен управител. Ще изградим 2 модерни и удобни за хората пасарелки на мястото на стария Въздушен мост, който явно много липсва на пловдивчани, и на глухия прелез до Сточна гара. Мислим и за трета, но ще я планираме след обсъждане с местната управа. Предвидили сме и видеонаблюдение на всички конфликтни точки. 

- Какво ще получим като клиенти на БДЖ, когато бъде реализиран целия проект за високоскоростната жп линия?

- Железопътният транспорт ще стане много по-конкурентен, бърз и удобен. От София до Пловдив и то център-център ще се пътува за част и 15 минути. А от Пловдив до Бургас - за 2 часа и половина. Предвидена е средна скорост от 160 км/ или 145 км/ч според броя на спиранията, които превозвачът е избрал.   

Освен това проектът е част от големия транспортен коридор от Адриатическо до Черно море през Албания, Сърбия и България, като са предвидени жп връзки с Гърция, Турция и Румъния и всичко това с висока скорост на превоз на пътници и товари. 

 

 

споделете