Архив новини

Инж. Красимир Папукчийски пред в. "Строител": През март ще стартират строителните дейности по първия лот от жп участъка Елин Пелин – Костенец

22.12.2020 г.

В периода 2021 - 2025 г. ще изпълним три проекта по Плaнa зa възcтaнoвявaнe и ycтoйчивocт

 

Инж. Папукчийски, измина една година от последната ни среща. Каква е равносметката за периода? Кои са значимите жп проекти, изпълнявани с национално и европейско финансиране, които бихте оценили като успешни?

2020 г. беше особена, но въпреки трудностите и ограниченията от пандемията за Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) тя беше успешна. Жп транспортът отново доказа своята надеждност и сигурност особено във време на криза.

През отминаващата година продължихме последователната си политика за подобряване на качеството на предлаганата от нас обществена услуга – намаляване на времето за пътуване и повишаване на безопасността на превозите. Особен акцент беше поставен върху подновяването на жп стрелки. За първи път от дълго време със силите на железопътните секции бяха въведени в експлоатация 43 съвременни стрелки, което има осезаем принос за сигурността на движението на влаковете.

Като много добро постижение трябва да отчетем и полагането на 52 350 м безнаставов железен път, което е определящо за подобряване на комфорта на пътуване и за чувствително намаляване на разходите за поддържане. Изпълнихме още механизирано подновяване на 37 680 м железен път, механизиран среден ремонт на 72 044 км жп линии и 9 бр. стрелки, както и текущ ремонт по основните направления на мрежата на 2800 км железен път и 544 бр. жп стрелки.

Изключително съм доволен, че тази година най-после успяхме да обновим тежката жп механизация. Вече имаме два нови железопътни моторни влекача PLASSER. Наличната тежка жп механизация, с която разполагахме, е морално и физически остаряла. Всички моторни влекачи са в експлоатация повече от 40 г. Голяма част от тях работят в железопътната мрежа от 70-те години на миналия век. Поради „преклонната” им възраст експлоатацията им е свързана с много проблеми – чести аварии и големи разходи за ремонти, резервни части, горива и масла.

С влизането на новите машини „тежък тип“ поделение ЖПС (Железен път и съоръжения) ще подобри значително транспортните и товаро-разтоварни дейности, свързани с поддържането на жп линиите, и ще намали времето за възстановяване на движението при аварийни ситуации. Не на последно място тези нови моторни влекачи ще облекчат условията на труд на работниците, изпълняващи текущото поддържане и ремонт на железния път и съоръженията към него, и по-бързо ще се отстранява натрупаната снежна маса от снегонавяването. Общата стойност на двете нови машини е 3 700 000 евро.

Напълно завършени са ремонтите на линиите между гарите Тулово – Змейово и Храбърско – Разменна. Приключват СМР между гарите Стражица – Славяново път №2, Христо Даново – Сопот и Дупница – Големо село. Финализирахме и етап от ремонта на Дунав мост 1, където е най-големият железопътен мост в страната. В резултат на извършените инвестиции за възстановителни дейности на железния път, мостовете и тунелите е повишена средно претеглената скорост по основната жп мрежа до 91,8 км/ч.

С финансиране от държавния бюджет осъществихме цялостното електрифициране на 83-та жп линия Нова Загора – Симеоновград – 60 км железен път. Стойността на договора е над 23 млн. лв.

Успяхме да рехабилитираме жп инфраструктурата в гара Копривщица и участъка Копривщица – Стряма, включително Тунел №7 „Козница“, който със своите 5812 м е най-дългият жп тунел в България. Удвоен и електрифициран е железният път между Прилеп и Ведрово, където ще достигнем проектна скорост от 130 км/ч.

При модернизацията на осигурителната техника извършваме замяна на амортизираните кабели, съоръжения и елементи с такива от по-ново поколение и с повишени функционални и експлоатационни характеристики, както и подмяна на старите релсови вериги за контрол наличието на влак с нови системи с броячи на оси, отговарящи напълно на техническите изисквания за оперативна съвместимост. Това ще позволи бъдещото им надграждане с диспечерски централизации за управление от единен диспечерски център и изграждане на Европейска система за управление на влаковете (ERTMS). Автоматизират се прелези, изграждат се оптични кабелни мрежи, подменя се осигурително оборудване, извършва се рехабилитация на външно осветление на жп гари с енергоспестяващи LED осветители.

Ремонтът и новото строителство на системите на осигурителната техника, телекомуникациите и електроснабдяването основно се извършва с пари от капиталов трансфер. Усвоените средства за 2020 г. са близо 12 000 000 лв.

 

Какъв е напредъкът по големите проекти, които реализирате по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ („ОПТТИ 2014 – 2020“)?

И тази година положихме много усилия за пълното усвояване на наличните средства по „ОПТТИ 2014 – 2020“. Успешно приключиха рехабилитациите на жп участъците Стралджа – Церковски и Скутаре – Оризово по линията Пловдив – Бургас, като резултатът е изцяло модернизиран железен път, контактна мрежа и водоотводнителни съоръжения. Вече са подписани договорите за строителство на три ключови обекта, част от проект „Рехабилитация на жп линията Пловдив - Бургас, Фаза 2“. Първият е за реконструкция на стрелковото развитие на гара Зимница и рехабилитация на контактната мрежа в гарите Зимница и Стралджа. Неговата стойност е 27 470 887 лв. Вторият договор е за модернизация на жп участъка Оризово – Михайлово и е за 217 982 167 лв., третият – за проектиране и изграждане на системи за сигнализация и телекомуникации по жп линията Пловдив – Бургас. Той е за 184 999 000 лв.

През 2020 г. сключихме и договорите за строителство на трите лота на най-мащабния проект у нас „Модернизация на железопътен участък Елин Пелин – Костенец“, който възлиза на 1,024 млрд. лв. без ДДС. Цялото трасе e 51 км, рaздeлeнo в три пoзиции, a прoeктнaтa cкoрocт e дo 160 км/ч зa кoнвeнциoнaлни влaкoвe. С тези средства щe бъдaт изгрaдeни нaд 20 км тунeли и 23 мocтa и виaдукта c oбщa дължинa oкoлo 3 км. Прeдвиждa ce мoдeрнизaция нa 5 жп гaри, кaктo и прeмaхвaнe нa вcички прecичaния нa eднo нивo мeжду жп трaнcпoртa, aвтoмoбилнoтo движeниe и пeшeхoдцитe. В момента тече етап 1 – проектиране, който ще продължи до началото на 2021 г. През март 2021 г. се очаква да започнат и строителните дейности по лот 1.

 

В лот 1 от модернизацията на жп отсечката Елин Пелин – Костенец е включено изгpaждaнeтo нa нaй-дългия жeлeзoпътeн тyнeл в Бългapия. Бихте ли разказали повече за читателите на в. „Строител“?

Участъкът между Елин Пелин и Вакарел е най-тежкият и труден за изпълнение от цялото трасе между София и Пловдив. 6,8-километровият железопътен тунел (14 км разгърната площ), който ще бъде прокаран между Елин Пелин и Вакарел, действително ще е най-дългият в България. Той ще бъде построен по Нов австрийски метод и ще отговаря напълно на изискванията за оперативна съвместимост. Подобно съоръжение не е правено у нас от 50-те години на XX век, когато в периода 1949 - 1951 г. е изграден тунел „Козница“, свързващ Стара планина и Същинска Средна гора.

Лот 1 „Модернизация на железопътната отсечка от км. 22+554 до км. 40+200“ от проект „Модернизация на жп участък Елин Пелин - Костенец“, в който попада и тунелът, възлиза на приблизителната стойност от 500 млн. лв. Периодът за изпълнение е 6 години. Основната цел е да се изгради високоскоростна отсечка, където пътническите влакове да могат да се движат със 160 км/ч, а товарните – със 120 км/ч.

В рамките на проекта ще бъдат изградени нова гара Елин Пелин, спирка Побит камък, Разделен пост Вакарел и връзката му с гара Вакарел. Включени са още нова контактна мрежа и системи и съоръжения на външно електрозахранване и външно осветление на гаровите райони. Ще бъдат изградени и 2 броя двутръбни тунела с приблизителна обща дължина 1,5 км, пътен надлез и пътен подлез, 8 моста и естакади, 11 водостока, шумозащитни съоръжения – около 700 м, отводнителни съоръжения, системи за сигнализация и телекомуникация в гарите и междугарията. Предвиден е монтаж на системи за видео наблюдение и пътнически информационни системи.

Планирано е първата фаза на проект „Модернизация на жп участък Елин Пелин – Костенец“ да се изпълни в сегашния програмен период 2014 – 2020 г., като част от заложените дейности ще продължат и през следващия 2021 – 2027 г.

 

Бихте ли припомнили и проектите на НКЖИ по Механизма за свързана Европа (МСЕ)?

Национална компания „Железопътна инфраструктура“ е най-големият бенефициент по МСЕ и има одобрени 4 големи проекта. За всички тях - „Модернизация на жп участък София - Елин Пелин“, „Модернизация на жп участък Костенец - Септември“, „Развитие на жп възел Пловдив“ и „Модернизация на жп участък София - Волуяк“ има подписани договори за строителство и те са в процес на изпълнение.

 

Кои от ремонтите на железопътните гари и гаровите комплекси приключиха и кои са в процес на реализация?

В рамките на ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 - 2020“ се извършват реконструкции на гаровите комплекси Подуяне, Искър, Казичене, Карнобат, Стара Загора и Нова Загора, като за жп гара Нова Загора се предвижда изграждане на изцяло ново приемно здание и дейности по коловозното развитие и пероните. СМР на гаров комплекс Подуяне приключват, а до края на годината ще завършат и строителните дейности по Казичене и Карнобат. За Искър и Стара Загора се очаква да са готови в рамките на следващата календарна година. През 2021 г. трябва да започне изпълнението и по проекта за жп гара Нова Загора.

През 2020 г. се осъществиха ремонтни работи по приемни здания на железопътните гари и спирки Стамболийски, Брацигово, Момчилград, Подкова, Кърджали, Левски, Варна, Самуил, Саранци, Кюстендил, Дебели Лаг, Мирково, Златица, Пирдоп, Черноград, Провадия, Силистра, Попово, жп спирка Надежда, финансирани чрез държавен бюджет.

През 2021 г. предстои стартиране на ремонтни дейности и по сгради и околни пространства на жп гари Айтос, Ямбол, Септември и Шумен.

 

Пoвишaвaнe нa тpaнcпopтнaтa cвъpзaнocт, пpeoдoлявaнe нa тepитopиaлнитe диcбaлaнси, кaктo и дигитaлизaция и мoдepнизaция нa жeлeзoпътния тpaнcпopт в Бългapия. Toвa ca ocнoвнитe зaдaчи, кoитo страната ни e пocтaвилa в тpeтия cтълб нa Плaнa зa възcтaнoвявaнe и ycтoйчивocт, нapeчeн „Cвъpзaнa Бългapия“. Ще успее ли НКЖИ да изпълни заложените проекти?

Paзвитиeтo нa жп тpaнc­пop­тa е ocнoвният двигaтeл нa „Свъpзaнa Бългapия“. Промяната в параметрите на жп инфраструктура – скорост, свързаност и информация, би довела да увеличаване на железопътния трафик. Жeлeзницитe пpeдлaгaт eкocъoбpaзeн, бeзoпaceн и eнepгийнo eфeктивeн тpaнcпopт. Пътничecкитe пpeвoзи ca тpи пъти пo-eвтини и eфeктивни oт aвтoмoбилнитe, a тoвapoжeлeзoпътните – oкoлo шecт пъти. Заложените в плана проекти са „узрели“ проекти, по тях са направени задълбочени анализи и ние вярваме, че ще успеем да ги изпълним в рамките на 2021 - 2025 г.

Какви са самите проекти?

Първият е за цифровизация в железопътния транспорт чрез модернизация на системите за безопасност и енергийна ефективност по TEN-T мрежата на стойност 267,7 млн. лв. Той предвижда система за мониторинг и контрол на влаковете, автоматизиран единен хъб за управление на информацията в НКЖИ, фотоволтаични централи за производство на ток в района на гарите, LED осветление за 120 жп гари и спирки, оптична кабелна мрежа и цифрова телекомуникационна апаратура в участъка София – Карлово – Филипово.

Вторият проект е за преустройство и рехабилитация на ключовите гарови комплекси Мездра, Червен бряг, Илиянци, Враца, Левски, Горна Оряховица, Варна и Филипово, както и изграждане на интермодален терминал Горна Оряховица за 188 млн. лв.

Третият предвижда модернизацията на 20 тягови подстанции и 51 секционни постове по TEN-T мрежата с изграждане на система за телеуправление и телесигнализация SCADA на стойност 273,2 млн. лв.

споделете